Стара планина е най-дългата планинска верига у нас. Започва от река Тимок на границата ни със Сърбия и завършва при нос Емине на Черно море, дължината й по въздушна линия е повече от 550 км. Разделя България на Северна и Южна. Най-високият й връх е Ботев - 2376м. Тя се подрежда на 3-то място по височина сред българските планини.
                           
       Ст.планина откъм                          връх  Ботев                                връх Триглав                          Троянския Балкан
        Розовата долина

Името на Стара планина е свързано с хилядолетното минало на нашите земи. Най-стари са наименованията Хаймон, Хаймос, Хемус (от тракийски произход) със значение - било, водораздел, граница. По-късно отделни нейни дялове получават различни наименования - Сребърна планина, Маторние гори, Зигос, Им планина. 

Стара планина е спомената за първи път през 1533 г. в пътеписа на далматинския пътешественик Антун Вранчич. Името Балкан обаче е по-старо. Има различни предположения за неговия произход и въпреки че не е официалното име, именно то е най-популярно през последните няколко века. От Балкан произлиза и наименованието на нашия полуостров - Балкански, наричан често с общото име Балкани.

Въпреки името си, Стара планина принадлежи към младонагънатите планински образувания. Изградена е основно от гранити, но се срещат и варовици, гнайси и шисти. За разлика от Рила и Пирин, тук заледяването е обхванало много малко от най-високите части на планината. Липсата на изцяло завършени циркуси и наличието на само едно-единствено високопланинско езеро с глациален произход е категорично доказателство за това. Но част от релефа на Стара планина е типично алпийски.  

                               

           край Белоградчик -                  Козята стена -                              Райското пръскало -                в Еленския Балкан
            западен Балкан                    Троянски Балкан                           централен Балкан